За антикрехкостта на биткойн
(февруари 2020)
„Скочих от колата и бързо се съблякох, след което затичах през полето към реката. Когато стигнах до брега, се уплаших. Реката изглеждаше дълбока и бърза, минаваща през скали. Имаше една кална част, откъдето кравите пиеха. Оттам лесно се стигаше до водата. Обърнах глава и видях всички прави и да ме гледат.
Мама се усмихна и ми махна да продължа. „Можеш да го направиш, Рики!“ извика тя.
Минах през калта и нагазих във водата. Като се добрах до средата, течението ме хвана. Потънах и останах без въздух. Изплувах бързо и ме повлече надолу по течението. Поех дълбоко въздух и се отпуснах. Знаех, че мога да го направя. Сложих единия си крак на камък и се отблъснах. Скоро плувах. Плувах в кръг със странна форма, но спечелих облога.[1] ”
Така плува за първи път петгодишният Ричард Брансън. Не е голяма изненада, че преживяванията за изграждане на характер правят психиката по-твърда; както и че тренировката във фитнеса прави мускулите по-силни. Това, което е донякъде изненадващо обаче е, че съвременните езици нямат дума, с която да опишат широко разпространеното свойство на сложните системи да печелят, когато са изложени на стресори. В своето завладяващо философско есе „Антикрехък“ Насим Талеб ни дава не само название за това свойство, но и куп прозрения и съвети как да го разпознаем и изградим в по-абстрактни контексти, включително икономика, финанси и технологии. Той има рядкатаспособност да забелязва нещата и да пренасочва вниманието ни от вечерните новини към слона в стаята или по-скоро Хидрата в стаята.
Хидрата е древногръцко митологично същество, което има много глави и когато една бъде отсечена, на нейно място израстват две. Това е една от метафорите, които той използва, за да илюстрира концепцията да бъдеш антикрехък, т.е. да печелиш от стресори, нестабилност, случайност и хаос. Античупливостта е доста различна от здравината, т.е. да бъде неутрална към въздействието на стресови фактори (напр. стоманена врата) и е антоним на чупливостта, т.е. да пострада от тях (напр. порцеланова чаша за чай). Насим Талеб определя, че „всичко, което има повече потенциал да се подобри, отколкото да пострада от случайни събития (или определени удари), е античупливо; противоположното е крехко” (стр. 5).
Веднъж човек да се запознае с биткойн, той скоро забелязва неговите античупливи свойства. Какво го рекламира по-добре от стотиците негови некролози? По-долу се стремим да представим накратко някои от прозренията, които Насим Талеб споделя с нас, и как те съответстват на античупливите свойства на биткойн. Тъй като крехко и нечупливо са относителни термини, за да коментираме антикрехкостта на биткойн, ние го съпоставяме с някои от неговите алтернативи в контекста на продължаващите се дебати в сферата на криптоактивите.
Спорът за увеличаване на капацитета
Насим Талеб твърди, че процесът на придвижване от крехкия край на спектъра към антикрехкия е зависим от последователността на стъпките по пътя към това, т.е. „важен е маршрутът и редът на събитията, а не само крайната цел“ (стр.159). „Първата стъпка към антикрехкостта се състои първо в намаляване на рисковете, вместо да се увеличат потенциалните печалби ... Намаляването на крехкостта не е вариант, а необходимо условие... За да направите печалби и си купите BMW, би било добра идея първо да оцелеете“ (стр. 159).
Дебатът за това как да се разреши проблемът с ограничения бройн на транзакциите за единица време, които биткойн може да обработва (капацитет), е добре известен в крипто общността. Поради ограничения размер на блока и честотата на създаване на нови блокове (1-мегабайтов блок от транзакции на около всеки 10 минути) капацитетът на биткойн в момента е хиляди пъти по-малък по отношение на транзакциите в секунда в сравнение с платежните решения като MasterCard и PayPal. Подходът, възприет от общността на „големите блокери“ (BSV & BCH) за подобряване на този ключов показател за ефективност, е увеличаване размера на блоковете.
Във всяка технология обаче, включително компютърните науки, има компромис между сигурност и капацитет. За да шофирате безопасно кола, трябва да спазвате някои разумни ограничения на скоростта. Би било наивно да мислите, че можете да подобрите бързината, например да шофирате с 300 км в час и да успеете да поддържате постоянно нивото на безопасност. Сигурността на биткойн мрежата зависи от географското разпространение и броя на компютрите, които поддържат пълно копие на блокчейна. Те валидират транзакциите, излъчвани от миньорите, и колкото по-голям е техния брой, толкова по-трудно би било за един злонамерен миньор да изхарчи два пъти едни и същи от своите биткойни. Благодарение на това разпределено управление на данни на биткойн, пълна хронология на историята на транзакциите съществува в хиляди такива компютри (Хидра с повече от 10 000 глави), за разлика от един централен сървър или склад за данни[2], а 1 MB блок консумира много повече ресурси от 1 MB уеб страница. Това презапасяване на Биткойн протокола е от решаващо значение за постигане на неговата автоматизирана цялост, изграждане на стабилност и неизменност в системата. Увеличаването на размера на блока ще направи тези компютри по-скъпи за работа. Само „големите играчи“ ще могат да си позволят паметта за съхранение, процесорната мощност и честотната лента, необходими за разпространение, обработка и съхраняване на такива огромни количества данни. Операторите на малки компютри ще бъдат извадени от „играта“, което ще намали техния брой и географско разпространение, което ще доведе до по-голяма централизация, т.е. компрометирана сигурност.
В своята статия „Пари, блокчейн и социален мащаб“ Ник Сабо посочва, че „Сатоши е дал радикално предимство на сигурността за сметка на параметрите за обем.[3]” Компрометирането на сигурността е очевидно в обратна посока на твърдата позиция на Насим Талеб, че за да подобрим защитата от чупливост, първо трябва да намалим риска: т.е. и Ник, и Насим са на едно мнение. Първият казва: „Биткойн скандализира инженерите и бизнесмените, които са предимно загрижени за минимизиране на ресурсите и максимизиране на производителността[4]“, докато вторият твърди: „Тази крехкост, която произтича от зависимостта от последователността на стъпките, често се пренебрегва от бизнесмени, които, обучени в статично мислене, са склонни да вярват, че генерирането на печалби е тяхната основна мисия, а оцеляването и контрола на риска като нещо, което трябва да се има предвид – те пропускат логическото предимство на оцеляването пред успеха” (стр. 160).
В резултат на това, за да стане биткойн още по-устойчив трябва „да се пожертва капацитета, за да се постигне сигурността, необходима за независима, глобална и автоматизирана цялост[5]“ и подобряването на изчислителната ефективност на биткойн трябва да се търси по-скоро чрез решения от второ ниво (например Светкавична мрежа), вместо увеличаване на размера на блоковете, което подобрява ефективността за сметка на сигурността.
Корекцията на трудността
В книгата си „Стандартът Биткойн“ Сейфедин Амус разглежда динамиката на превръщането на един паричен актив в средство за съхранение на стойност. Ако хората харесват и все повече използват стока като запас от стойност (например суровина като злато, сребро или мед), търсенето за нея ще се увеличи, което ще увеличи цената й, което от своя страна ще стимулира увеличаването на нейното производство. Ако увеличаването на производството на стоката е лесно (т.нар. меки пари), тогава е вероятно значителното увеличение на предлагането й да понижи цената, да я обезцени и да унищожи функцията й като средство за съхранение на стойност. Сейфедин Амус нарича тази динамика капан на меките пари[6]. Ако увеличаването на предлагането е трудно (така наречените твърди пари), цената няма да бъде значително намалена и функцията на тази парична стока като средство за съхранение на стойност е устойчива.
Сатоши Накамото, създателят на биткойн, не само го прави имунизиран срещу капана на меките пари, но въвежда аспект от протокола (корекция на трудността), който го прави още по-силен и по-ценен, след като е изложен на такъв натиск. Тъй като все повече и повече хора избират да държат биткойн, търсенето за него се увеличава, което увеличава цената му, което от своя страна стимулира повече миньори (повече процесорна мощност) да се присъединят и да се опитат да създадат нови биткойн токени. Повишената мощност на обработка би направила, ceteris paribus, решаването на математическите задачи, използвани за копаене на нови биткойни, да става по-бързо от целевите 10 минути на блок. Такова ускорено и безпрепятствено увеличаване на предлагането на биткойни би го направило меки пари. Това би създало и няколко технически проблема, включително липса на достатъчно време за разпространение на новите блокове в мрежата, създаване на множество версии на блокчейна и блокове-сираци, т.е. пълна бъркотия. За да преодолее тези проблеми, Сатоши Накамото въвежда корекция на трудността – колкото повече процесорна мощност е ангажирана в копаене на нови блокове, толкова по-труден е математическият проблем за решаване, за да се добият нови биткойни, което гарантира стабилен и здравословен 10-минутен сърдечен ритъм на Биткойн.
Лесните пари са крехки, защото всяко увеличение на търсенето в крайна сметка води до срив на стойността. Твърдите пари са стабилни, тъй като увеличаването на търсенето не влияе отрицателно (но не и положително) върху тяхната стойност. Биткойн е антикрехък в това отношение, защотоувеличеното търсенето не го обезценява, а напротив. Графикът за предлагане е предварително определен поради корекцията на трудността, привлича повече миньори и компютърна мощност, което прави мрежата по-сигурна (по-трудно е да успеете с атака от 51% и да постигнете двойно изхарчване), а тази повишена сигурност го прави още по-ценен.
Биткойн прилича на котка или на пералня?
Насим Талеб посочва, че антикрехкостта е уникална отличителна черта на живите, органични (сложни) неща, да речем, човешкото тяло, за разлика от това, което е инертно, да речем, физически обект като телбода на бюрото ви.
„Много неща като обществото, икономическите дейности, пазарите и културното поведение очевидно са създадени от човека, но се развиват сами и достигнат някакъв вид самоорганизация. Те може да не са строго биологични, но приличат на живите същества по това, че по някакъв начин се умножават и възпроизвеждат – помислете за слухове, идеи, технологии и бизнес. Те са по-близки до котката, отколкото до пералнята, но са склонни да се бъркат с перални.“ (стр. 56)
Ако си имаме работа със сложна система, която се подобрява от и обича хаоса и нестабилността, но я бъркаме с несложна система, опитвайки се да произведем стабилност, като я лишаваме от стресови фактори (т.е. опитвайки се да я поправим), ние я правих по-крехка по два начина. Първо, ние инжектираме непредсказуеми странични ефекти с неизвестни нежелани последствия. Пералнята е комплицирано устройство, но не е сложно; натиснете бутон и ще получите същия отговор всеки път (без странични ефекти). Сложните системи са пълни с взаимозависимости (трудни за откриване странични ефекти) и нелинейни реакции. Второ, ние го лишаваме от информация. За нестабилността на органичните системи грешките и техните последствия са информация. Човешкото тяло, например, получава информация за околната среда и се учи не чрез логическо мислене, а от стресови фактори. Ако увеличите трудността на вашите тренировки във фитнес залата, вашите мускули се учат от този стресор и се подготвят за по-нататъшно увеличаване на трудността. Тялото свръхкомпенсира – изгражда допълнителен капацитет и сила в отговор на информация за възможността от още по-голямо натоварване. Изграждането на такива резерви е основното свойство за управление на риска на органичните системи и прилича повече на инвестиция, отколкото на застраховка.
Насим Талеб нарича такива наивни рационалисти, които прилагат методите, подходящи за несложни области към сложни, Фрагилисти. Примерите, които той предоставя, включват медицинския фрагилист, който прекалява с лекарствата с тежки странични ефекти и подценява естествената способност на тялото да се лекува, социалния плановик, който бърка икономиката с пералня, която поправя през цялото време, майка, която е параноично загрижена и предпазва своето дете и т.н.
Биткойн е антикрехък, защото има много по-малко (ако има такива) Фрагилисти, отколкото в банковите системи с фиатни пари, където онези, които правят грешки в огромен мащаб („твърде голям, за да фалира“), се спасяват за сметка на останалата част от обществото и бъдещитепоколения. Те подценяват трудно откриваемите странични ефекти, напр. че чрез инжектиране на повече дълг в системата те биха могли да я направят още по-крехка, или моралния хазард и последиците от преразпределението на богатството чрез съвременния феномен на „приватизиране на печалбите и социализиране на загубите“. Нямаше кой да спаси Mt.Gox, борсата за криптоактиви, която се провали през 2013 г., която обработваше около 80% от биткойн транзакциите по това време. Резултатът е по-силна сигурност на работещите крипто борси и много по-малко концентрация върху тази периферна, но важна част от биткойн екосистемата.
Да сме наясно, че биткойн прилича повече на котка, отколкото на пералня, има важни последици. Тъй като биткойн е антикрехък и става по-силен когато е подложен на стресови фактори, инжектирането на някакво умерено ниво на нови стресови фактори може да го направи още по-устойчив; инициативата на Трейс Майер „доказателство за ключ[7]“ всички да си изтеглят едновременно активите от криптоборсите е ярък пример за това. Освен това, тъй като наличието на нива на защита е основното свойство за управление на риска на органични системи като биткойн, поддържането и надграждането им (напр. увеличаване на количеството и географското разпределение на компютрите) е от решаващо значение за неговата децентрализирана и автоматизирана цялост и сигурност. Биткойн е органичен по природа и е повече от паричен актив и протокол. Опитът да се подобри ефективността му само чрез „ремонтиране“ на софтуера, като същевременно се пренебрегва значението на запазването на неговите основни стойностни качества, изглежда като стремеж да се дисциплинира поведението на една котка с помощта на отвертка.
Социализиране на печалбите и приватизиране на загубите – произходът на биткойн
Насим Талеб също дава представа за това как се появяват новите технологии, както и профилиране на иноваторите зад тях. Отбелязахме, че агенти на промяната отгоре надолу като социални плановици, прекалено грижовни майки и т.н. намаляват стабилността и растежа. „...всичко отдолу нагоре процъфтява при точното количество стрес и хаос. Самият процес на откривателство (или иновация, или технически прогрес) зависи по-скоро от античупливото човъркане, агресивното поемане на риск, отколкото от формалното образование” (стр. 5).
Как правите иновации? Първо, опитайте се да си навлечете неприятности. Имам предвид сериозен, но не фатален проблем... иновациите и изобретенията произлизат от първоначални ситуации на необходимост... Това противоречи на съвременните методи и идеи за иновации и прогрес на много нива, тъй като сме склонни да мислим, че иновациите идват от бюрократично финансиране, чрез планиране или като запишем хората в курса на обучение в Harvard Business School на някой високо титулуван професор по иновации и предприемачество (който никога не е изобретил нищо).“ (стр. 41-42).
По отношение на хората, които стоят зад тези технологични иновации, той казва: „..не стигнахме до мястото, където сме днес, благодарение на политиците – а благодарение на апетита за риск и грешки на определен клас хора, които трябва да насърчаваме, защитаваме и уважаваме” (стр. 11). Той ги сравнява с пророци, които не само са си заложили главите, но и душите в тези начинания. „Пророкът не е някой, който пръв е имал идея; той е този, който пръв е повярвал в нея – и я е довелдо края” (стр. 396).
Звучи така, сякаш Насим Талеб разказва историята на изобретяването на биткойн, без изрично да го споменава. Въпреки че не знаем кой е Сатоши Накамото, знаем, че произходът на Биткойн произтича от движението шифропънк и имаме публикации на Накамото в различни интернет форуми, публикувани преди неговото оттегляне от обществения живот през 2011 г.
Биткойнът очевидно е роден поради необходимост. На 11 февруари 2009 г. Сатоши Накамото пише:
Основният проблем с конвенционалната валута е цялото доверие, което е необходимо, за да работи. На централната банка трябва да се вярва, че няма да обезцени валутата, но историята на фиатните валути е пълна със злоупотреба с това доверие. На банките трябва да се вярва, че държат парите ни и ги прехвърлят по електронен път, но те ги дават назаем във вълни от кредитни балони с едва част в резерва. Трябва да им се доверим за поверителността си, да им се доверим, че няма да позволят на крадците на самоличност да източат сметките ни. Техните огромни режийни разходи правят микроплащанията невъзможни. [8]”
Дискусиите, проведени от шифропънковете, и както изглежда самият процес на разработка на биткойн, са били изцяло базирани на човъркане отдолу нагоре с идеи и технологии. „Играхме така, сякаш симулирахме военна игра... И така, играхме с идеите и видяхме какво е необходимо.[9] ”
От уводния цитат по-горе виждаме, че ако Ричард Брансън е толкова успешен бизнесмен и любител на приключенията, изобщо не е изненадващо, че майка му е точно обратното на маниакално грижовна майка. По същия начин, създателят на тази дигитална хидра беше грижовен защитник, но не и прекалено загрижен родител. Той отдели време, за да кодира в гените на биткойн неговите античупливи свойства: „Трябваше да напиша целия код, преди да успея да се убедя, че мога да реша всеки проблем, след което написах бялата книга[10]“. След това го оставя да има свой собствен живот на улицата, осигурявайки му излагане на стресовите фактори, от които се нуждае, за да расте и да укрепи своята устойчивост и нечупливост. Той обаче се съобразява с ударите, за които той още не е бил готов. Когато през декември 2010 г. Е имало дискусия относно използването на биткойни от Wikileaks, след извънсъдебното блокиране на техните средства от PayPal, Сатоши написа в отговор на тази идея: „Не, не го „предлагайте“. Проектът трябва да се разраства постепенно, така че софтуерът да може да укрепне по пътя. Отправям този призив към WikiLeaks да не се опитват да използват биткойни. Биткойн е малка бета общност в начален стадий. Няма да получите нищо повече от джобни пари, а жегата, която ще ни докарате, вероятно ще ни унищожи на този етап.[11]”
Насим Талеб открива, че непоемането на личен риск е най-големият фактор причиняващ крехкост вобществото. Някои стават антикрехки за сметка на други, като получават ползи (или печалби) от нестабилност, турболенции и безпорядък и излагат други на рискове от загуба или щети. Той нарича такива хора антигерои, тъй като те са противоположни на онези, които са направили лични жертви в полза на другите. Сатоши е имал лична ангажираност и е поел риск, инвестирайки време и ресурси, за да разработи нещо гениално в полза на обществото като цяло. Като социализира печалбите и приватизира разходите, той напълно отговаря на определението за герой. Добивайки близо един милион биткойни и никога не ги продава или дори премества, показва неговата здрава ръка и немеркантилно отношение.
„Вятърът гаси свещ и разпалва огъня“ (стр. 3). Това е първото изречение от Предговора към „Антикрехкост”. Андреас Антонопулос каза през 2016 г., че Сатоши е Прометей[12] (древногръцка митологична фигура, която се противопоставя на боговете, като открадва от тях огъня и го дава на човечеството). Сатоши Накамото не само предостави на човека алтернатива на фиатните пари на банковия монопол с частични резерви, но също така дава пример как да се справяме с тях по грижовен, но не прекалено протекционистичен и интервенционистичен начин, за да не ги „разглезим“и погубим. Подходът на Сатоши е в съответствие с рецептата на Насим Талеб: „Първата стъпка към антикрехкостта се състои в това първо да се намалят рисковете, вместо да се гони печалба ... и да се остави естествената антикрехкост да работи сама“ (стр. 159).
Биткойн трябва да продължи да се развива органично чрез укрепване на своя децентрализиран модел на сигурност и разширяване на рационалната форма на проба и грешка отдолу нагоре във всички посоки, които не компрометират неговата стабилност. Нуждаем се от градивния етос на шифропънковете, а не от този, осмиван в песента Cigaro на System of a Down, и никога не забравяйте, че си имаме работа с живо същество, невиждано досега, а не с пералня.
[1] Richard Branson (2006), Screw it, Let’s Do It, страница 41.
[2] „Правителствата са добри в отрязването на главите на централно контролирани мрежи … „ Сатоши Накамото (7 ноември 2008 г.), https://www.mail-archive.com/cryptography@metzdowd.com/msg09971.html
[3] Nick Szabo (9 February 2017), Money, blockchains, and social scalability; http://unenumerated.blogpost.com/2017/02/money-blockchains-and-social-scalability.html.
[4] Пак там.
[5] Пак там.
[6] Saifedean Ammous (2018), The Bitcoin Standard, страница 5.
[7] „Доказателство за ключ“ е движение, което Трейс Майер започна от неговия Туитър. Всяка година, на 3 януари, държателите на криптоактиви се приканват да ги изтеглят от борсите в сигурни чатни портфейли. Това е приложение на истината: „ако нямаш ключ, нямаш Биткойн“, т.е. ако държиш своите крипто активи в „доверена“ трета страна, ти не ги притежаваш, а имаш вземане. Те са собственост на борсата, която може да замрази сметката ти там, да изпадне в неплатежоспособност, да участва в измама, или да бъде хакната.
[9] May, Timothy C. 2016. Timothy C. May – Thirty Years of Crypto Anarchy. Video. Prague: Institute of Cryptoanarchy – Hackers Congress 2016, Feb 2. https://www.youtube.com/watch?v=TdmpAy1hl8g (22:00-22:40).
[12] Andreas Antonopoulos, 2016, Andreas Antonopoulos talks Blockchain Meetup Berlin; March 2016, video. Berlin,Gemrany 2016, March 26. https://www.youtube.com/watch?v=uLpSM3HWU6U (34:30-35:15).
Comments